Модели на магия

Тук ще се опитаме да разгледаме някой от най-използваните модели за практикуване на Магия.

Ще разгледаме магията според следните категории:

 

 

 

– Спиритичен Модел;
– Енергиен Модел;
– Психологичен Модел;
– Информационен Модел;
– Мета- модел;

 

Спиритичен Модел

Те са тук -невидими!
Това е, може би, най- старият модел на магия. Можем да го намерим широкоразпространен по света в шаманските култури и също така в много религии. Дори още от древни времена първобитните са рисували духове , извънземни подобни . Неговата основа е върху идеята за съществуване на отвъден свят или астрал както стана модерно да го наричат някой , изпълнен с много или малко самостоятелни същества, като духове, ангели, демони, богове и т.н. Шаманът или магьосникът е индивид, който може да навлезе в този отвъден свят по собствена воля , знае езика и обичаите му и се е сприятелил, победил е врагове, и/или осигурил съюзници и сервитори в него .

Днешната германска дума за вещица „хексе”, показва това понятие, ако погледнем по- отблизо етимологията на езика. Идва от древногерманското „хагазуса”, което се превежда като „препускащ през прегради”. „Хагазуса”- тя е преминавала през бариерата на световете.

В спиритичният модел магията се представя, като повлияна от тези същества, които обикновено са невидими, поне за обикновените хора и шаманът или магьосникът е този, чиято задача е да му помагат да осъществи волята си. Това може да бъде направено чрез молитва, размяна, договорка или дори, чрез средновековната демонология – чрез насочването на магически сили.

„Отвъдното” може да има своя собствена география, но обикновено е свързано и съществува редом с обикновения свят. Ключът към навлизането в него е състояние на съзнанието, контролиран транс, в което шаманът е експерт , е трябва и малко дарба и отворено трето око за да можеш да виждаш .Спиритичният модел се използва главно в Демонологията понеже Демоните изпълняват повечето материални и по-нисши желания.

 

Енергиен Модел

Ерата на енергийният модел в Запада е белязана, най- вече, от влиянието на хипнотизма в края на 18 век. Антон Мезмер, който не е бил окултист, но от друга страна бил „илюзионист”, преоткрил древните методи за лечение на хипнотизма и магнетизма. Популяризирал теорията си за „животински магнетизъм”, който той представил като сила, присъща на организма, но също така използвал магнити  и магнетизирана вода за целите си.

Междувременно Френската Революция сложила края на Мезмер, но идеите му не били загубени. Те били доразвити от други, най- често окултисти, които работили над тях в промеждутъка на времето си. Един от първите бил Булвер Литън, Societas Rosicruciana ab Anglia (SRIA), чието становище било съществуването на фина материя, наречена от него Врил (названието и най- вероятно идва от латинското „virilitas”, което означава „сила”). Можем да наблюдаваме интересни разновидности на понятието за „виталната енергия”, които възникнали по същото време. Други тълкуватели на енергийният модел на магия са Райхенбах, със понятието си за Од (божествена енергия), Елифас Леви и неговата Астрална Светлина и Мме. Блаватска, който доразвила теорията за Прана. По същото време антрополозите и етнолозите открили полинезийското понятие „Мана”, а азиатските поданици започнали да популяризират китайското Чи (или Ки). Последните две показват, че идеята за „енергия” обвързана с магията е по стара от възникналата през 18 век. В действителност можем да намерим следи от тази теория в ранни шамански култури. Повечето видове шаманизъм много често са смесица между енергийният и спиритичният модел т.е. шаманът вика духове и/или богове, за да му дадат „сила” за магически цели.

В най- чистата форма, шаманът или магьосникът няма нужда от духове и други същества. Светът бива разглеждан като „живеещ” от фина енергия, а основната му цел е усъвършенстването на изкуството за получаването и манипулирането им. Някой Магове вярват че феномените сe основават на енергиен порядък, съществуването на „отвъден свят” не е задължително. В такъв случай магьосникът се явява повече като „танцуващ с енергията” отколко „пътуващ между световете”. Но дори и тук ключът към възприятието, зареждането и използването на тези сили отново се осъществява в магически транс, или както го наричат Хаос- Магьосниците, Гнозис.

Енергиен модел може също така да бъде открит в системата от „електромагнитни флуиди” на Франс Бардън.

 

Психологичен Модел

Теорията на Зигмунд Фройд за подсъзнанието е внесла революция в Западния начин на мислене, а психологията (която не е създадена само от него, както мислят много) се променила изцяло. Внезапно, човекът се превърна в същество, което не се ръководи само от съзнанието си. Докато философията все се бори за своят статут като наука, си проправи път в терапевтичните дисциплини, и разбира се, в магията.

Психологичният модел на магия не претендира за обяснение „как работи магията”, а единствено обяснява ролята на подсъзнанието (или както Карл Юнг се изразява „несъзнанието”), което извършва целият процес, ако той е правилно адресиран и насочен. Това отново се постига чрез магически транс и използването на символи, като начин за общуване между съзнанието на магьосника, волята му и неговото подсъзнание, което отговаря за осъществяването на волята му.

Алистър Кроули открил голямо преимущество в психологичния модел, което не е голяма изненада, поради факта, че той е известен като експериментатор във всичките модели на магия. Но въпреки всичко той останал традиционалист към спиритичния модел: въпреки всичко, Аиваз, според него бил пра-етерно същество. Но не стремял да обяснява магията в психологични термини, за да я направи по- разбираема за скептиците по неговото време.

Още по- радикално обяснение намираме при Остин Озмън Спеър, чиято „Магия със Сигили” е основана на психо- модела. Системата му е на принципа на инверсията на теорията на Фройд за комплексите: чрез съсредоточаване на волята си върху графичен сигил, а след това забравяйки за него, магьосникът създава изкуствен „комплекс”, който започва да действа, точно така, както е съсредоточен.

Психо- магьосника е програматор на символи и различни състояния на съзнание. Не е необходимо да пътува до други светове, манипулира енергия, а разчита на подсъзнанието си.

Хора, като Пити Карол (и компания), подкрепят психо- модела, който изглежда е основата на англо- говорящите магьосници и също така се е превърнал в парадигма от 70-те насам.

 

Информационен Модел
Информационният модел на магия е развит от около 1987 г. насам и все още има дебат за насоката, която ще приеме. Засега съществуват следните обяснения:

а) Енергията е свръх глупава, нуждае се от информация относно целта си.

б) Информацията няма маса и/или енергия. Следва, че е по- бърза от светлината и неподвластна на Айнщайновата теория за времепространството. В такъв случай може да бъде насочена и приета навсякъде по всяко време. По този начин може да бъде определена с квантомната теория, отколкото да се характеризира с маса и енергия, но може да бъде прикачена към всичко.

В началото се смяташе, че състоянието на изменение на полетата чрез хипнотизиране би могло да обясни модела на обмяна на информацията. Но това не обяснява всичко и затова е отхвърлено като теория. По достоверно изглежда теорията за информационни матрици.

 

Инфо- модела
доведе до насока, която аз нарекох Кибермагия (cybermagick – бел. р. DarkAngel). Обратно на горно споменатите модели, Кибермагията не разчита на магически транс, за да даде ефект. По- скоро активира свои собствени информационни преносители, чрез който води до желания резултат в действителността. След това информацията е изтеглена и/или копирана, както при „копи” командата на МС-ДОС. В целият процес информацията, нямайки маса, не се губи, както би се случило с енергията (която ще се преобразува във друг вид), а ще се дупликира. Това позволява на магьосника да извърши магическата операция, дори и в изнемощяло състояние, вероятно, дори и при пълна интоксикация, единствено е нужно „операционната му система” да е все още работеща (да е жив) и в състояние да извършва команди с правилен синтаксис (става въпрос за език за програмиране при комп. сист.).

Все пак този модел изисква преминаването през начална магическа програма (МММ например) са получаване на солидни резултати.

Цялостното обяснение на Кибермагията няма да бъде поместено тук, поради огромното пространство, което би заело. По – подробна информация за темата и експериментални проучвания можете да откриете в Магическия Пакт на Илюминатите на Танатерос (IOT), които наистина са направили някои забележителни открития.

Следи от информационния модел можем да открием в Изтока, където, след процес на дълга медитация, учителят предавал знанията си на ученика.

 

Мета- модел
Мета- модела не е точно модел на магия, а по- скоро инструкция за използването на останалите модели. Единственият съвет към магьосниците е „Винаги използвай модела, който е най- близко до целта ти”. Това звучи малко банално, но ще видим, че е необходимо да се повтаря. Моделът е основата на Хаос- Магията и твърдението „Нищо вярно – Всичко позволено”. Но нека вземем първо разгледаме как бихме могли да използваме разгледаните модели в практиката.

Сега ще вземем на предвид магическото лекуване, за да покажем как се отличават моделите един от друг.

В спиритичния модел лекуването се обосновано с екзорсизъм: болестта е причинена от „зло” или от нежелани същества, които трябва да се премахнат или неутрализират от шамана или магьосника. В случая на пациент с сърдечен проблем, шаманът може да „види” зелен гущер в областта на сърцето, който трябва да бъде премахнат. За да постигне това, шаманът най- вероятно ще „извика” на помощ негови собствени духове, които ще се заемат със случая. При правилно „прогонване” (exorcism – прогонване), пациентът е освободен от „злото” или съществото и се възстановява.

В енергийния модел болестта се обуславя с „енергиен дисбаланс”. Поради това, пациентът може да има прекалено много или прекалено малко „огнена енергия” в неговата чакра и задачата на магьосника е да възстанови нормалното състояние на енергийното ниво в нея. Това се прави чрез полагане на ръце, използване на кристали или магнетизъм и т.н.

В психо- модела, болестта се представя като психосоматична по природа. В такъв случай магьосникът изпълнява ритуал, чрез който засилва издръжливостта на пациента и излекува болестта му или ще зареди сигил. Също така е възможно да се препоръча на болния да направи и зареди свой собствен сигил.

В информационния модел, кибер- магьосника ще преведе информационна „заздравяваща матрица” в системата на пациента (или нещо то рода) и ще оставим оттам на татък пациента сам да се излекува, чрез предоставената му информация. Това е в случай, че пациента все още има сила се справи с болестта. Ако не, магьосникът или ще се върне обратно в енергийния модел, за да предостави нужната енергия на пациента, или ще създаде друга матрица, която ще зарежда пациента.

Следвайки мета- модела, магьосника първо ще реши чрез коя парадигма да процедира по- нататък. Това не означава, че в процеса на работа няма да смени парадигма или да смеси няколко такива. Обикновено, решението се взема в рамките на целесъобразността, ефективността и личните предпочитания. По този начин, аз намирам за подходящи спиритичния и/или енергийния модел, а за себелекуване смесването на психологичния и информационния модел.

Друг важен фактор е времето. Докато ритуалите в спиритичния модел могат да отнемат ден, седмица, месец и т.н. работата с енергийния модел рядко отнема повече от няколко часа. Ако вземем магията със сигили например, като невероятно бърза техника, операцията може да се осъществи за няколко минути, а в информационния модел на опитен магьосник би отнело не повече от няколко секунди (дори части от секундата).

Facebook Comments
Spread the love

admin

За мен