Тиен-Сюъ и Ци Системата

Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир – слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония – Ки, Индия – Прана, Тибет – Ла, при шаманите – Оренда и т.н. Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци – има смърт.

В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи – кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Тя съпътства другите три системи и има подхранваща и регулаторна функция. Енергийната система се представя от каналите (меридианите) и колатералите (цзин-ло), които са 12 класически (или „правилни“) и 8 чудесни канала. По тях Ци се транспортира из цялото тяло и достига до органите. По протежението на меридианите са разположени виталните точки, които изпълняват функцията на регулаторни клапани за приемане или отдаване на енергия. Така цзин-ло и виталните точки образуват една цялостна система, която обхваща цялото тяло и определя множество важни функции на организма.

Тук трябва да отбележим, че освен виталните точки свързани с цзин-ло, цел на Тиен-Сюъ са също нерви, нервни сплетения, кръвоносни съдове, мускули и сухожилия. Половината канали и меридиани са позитивни (Ян), а другата половина са негативни (Ин) в зависимост от вида енергия, която пренасят към органите. Преместването на Ци през каналите жен и ду (по средната линия на тялото) се нарича „Малък небесен кръг“, а през 12-те класически канала – „Голям небесен кръг“. Нормално за 24 часа енергията извършва една пълна обиколка по енергийните канали, като всеки един от тях има съответната часова (по 2 часа) активност от денонощието, което е важно да се знае от практикуващите Тиен-Сюъ и Ци-Гун. Тук разбира се е невъзможно да дадем всички тънкости и детайли свързани с енергийната система и виталните точки; връзките и взаимодействията им с вътрешните органи, с китайския зодиак, денонощния и сезонен биоритъм, астрологията, фън-шуй (китайската геомантия), философските концепции и връзките с „И Дзин“ („Книга на промените“).

По отношение енергийната система на човека и виталните точки (акупунктурните точки), това което от хилядолетия е известно в Азия, за западната наука и медицина дълго време беше необяснимо и загадъчно. Редица скептици, най-вече от бившия соц. лагер обявяваха китайската акупунктура за шарлатанство и „феодална отживелица“… През втората половина на 20-ти век обаче, западната наука напредна в тези изследвания и редица неща считани преди за мистични и невъзможни се потвърдиха от практиката.

За да се получи максимален резултат с минимум усилия (”докосване”) са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Трябва да се има предвид и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на “Отровната ръка” обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.

Много малко са специалистите, които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ.

Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към БЛОКИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК и пораженията често са свързани с НАРУШЕНИЯ В ДИШАНЕТО И КРЪВООБРАЩЕНИЕТО.

За едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото и във всяка се задържат около 2 часа. Атаката при Дим-Мак е съобразена именно с дванадесетте двучасови периода от време. Най-удобното време за атака на виталните точки е, когато енергията в съответния меридиан достигне своя максимум. За всяка органна система това са строго определени два часа от денонощието.

Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране (блокиране), а понякога и обръщане на потока от енергия и кръв. Когато с удар, натиск или енергийно въздействие (с докосване или от разстояние) се блокира дадена точка, потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия (Ци). В следствие на това настъпват и различни поражения – смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др.

Д-р Джон Пейнтър (специалист по Па-Куа-Джан) дава ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ ИЛИ СТЕПЕНИ НА УВРЕЖДАНЕ в следствие на използване на Тиен-Сюъ:

1. Лек удар – смърт от 4 дни до 2 седмици.
2. Среден удар – смърт до 72 часа.
3. Умерено тежък удар – смърт до 48 часа.
4. Тежък удар – смърт от 12 до 24 часа.

В У-Шу се различават ТРИ НИВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ:

Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
Енергийно въздействие чрез “докосване”.
Въздействие от разстояние (”чудесен меч”).

Съгласно теорията за Ин-Ян, най-уязвимите точки обикновено се намират по вдлъбнатите части на тялото и трябва да се търсят там. Друго общо правило е меките части на тялото да се атакуват с твърди телесни оръжия (юмрук, лакът), а твърдите части да се атакуват меко (длан, камшични удари).

ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ МОГАТ ДА СЕ ПОДРАЗДЕЛЯТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:

-смъртоносни точки.

-точки причиняващи вцепеняване (парализа).

-точки причиняващи замайване и задух.

-една точка, която не е включена в тази класификация – поражението върху нея предизвиква в буквалния смисъл смях до смърт!

ПРИ НЯКОИ МЕТОДИ СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА АТАКА ПРЕДИМНО ПОКАЗАЛЕЦА ИЛИ ПОКАЗАЛЕЦА И СРЕДНИЯ ПРЪСТ. Някои точки е достатъчно само да бъдат докоснати, докато за други е необходим удар. Атаката с един пръст обаче е била основен метод – фина и мистериозна, тази техника е вече почти изчезнала. След докосване на майстор до уязвима точка, никакво лекарство не помага. При удар в гениталиите човек умира след три дни.

Най-голям ефект с Тиен Сюе се постига, когато се атакуват ло-пунктовете или така наречените “ТОЧКИ-ГЛАШАТАИ”. Тези точки са разположени на ключови места по съответните меридиани и обикновено първи сигнализират при появата на заболяване. В тези точки енергията преминава от един меридиан в друг.

ЛО-ПУНКТОВЕТЕ СА СВЪРЗАНИ И С КИТАЙСКИТЕ ЗОДИИ – всяка от дванадесетте точки е свързана със съответната зодия на календара в конкретната година. Това показва, че всеки тип човек според китайския зодиакален календар, в зависимост от годината на раждане, има вродена слабост на дадена органна система. Ако това се знае предварително, той лесно може да бъде поразен в съответната витална точка.

На 20.02.2012 г. майсторът е починал на 118 годишна възраст. Люй Дзъйдзян е бил вегетарианец и е следвал сравнително строга дисциплина и диета, макар, че е пушил през последните си години. Бил е голям любител на доматите. След 100 години са му поникнали нови зъби и кожата му се е сменяла на всеки три години като на змия – обелва се и отдолу излиза нова кожа мека като на бебе! Майсторът е споделил в какво според него се състожи ключът към дълголетието; ТОВА Е ТОЧНИЯ БАЛАНС И ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ АКТИВНОСТ И ПОКОЙ. Динамиката и статиката той свързва с упражненията и техниките от бойните изкуства от една страна, и медитацията и почивката от друга, за да може организмът редувайки ги правилно да се възстановява и регенерира. В този „алхимичен“ процес голямо внимание се отделя на т.нар. „вътрешна работа“ /Ней-Гун/ и Ци-Гун упражненията, които стимулират развитието на вътрешната енергия и вътрешните органи. У-Шу/Кунг-Фу поговорката гласи: „АКО В МЛАДОСТТА СИ УПРАЖНЯВАТЕ САМО ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО И ПРЕНЕБРЕГВАТЕ ВЪТРЕШНАТА РАБОТА, ТО В СТАРОСТТА ЩЕ СТЕ СЪСИПАНИ И АМОРТИЗИРАНИ“! В заключение майсторът освен Ци-Гун/Ней-Гун е практикувал и т.нар „двойно култивиране“ /вид сексуални даоски практики/ до преклонна възраст, което се счита за най-висшата форма на духовно посвещение и сливане с Дао!……

Тиен-Сюъ

Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки:

Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
Енергийно въздействие чрез „докосване“.
Въздействие от разстояние („чудесен меч“).
За да се получи максимален резултат с минимум усилия („докосване“) са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на „отровната ръка“ обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.

Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като „Секундата на смъртта“, „Люлеещия се пунш“, „Целувката на Дракона“, „Драконов нокът“, „Сочеща ръка“, техники спиращи кръвообращението и др. причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта!…
Една особеност на „отровната ръка“ са пръстовите промушващи техники („пръстов цан“, „мистична ръка-меч“, „безсмъртния мъж сочи пътя“), които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника.
Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.
Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга „Бубиши“ от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.
За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.
След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. „тъмна страна на силата“, изкуство известно също като Тиен-Сюъ („посочване на гроба“). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства.
Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати „Су Вен“ и „Ней Дзин“, за които се твърди, че са писани от митичния жълт император – Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др.

За да стане човек майстор по Дим-Мак, било необходимо да владее до съвършенство енергията на своя организъм, да умее да управлява жизнената (психическа) енергия – т. нар. „ци“ (наричана още ки, прана, ла и т.н. С помощта на вътрешната енергия може да се убие с поглед диво животно или човек. Тази енергия задължително се използва и в бойната практика. Майсторът мобилизира ци, концентрира я и при докосване тя се прехвърля в тялото на противника. Такъв енергийно наситен удар е много по-опасен от обикновения.

Ако в организма се наруши потока ци, а това може да се случи и след въздействието на майсторът по Дим-Мак, се получава разбалансиране на енергийното поле на човека, в резултат на което настъпва болестта.

За това какво значение в бойните изкуства има енергията ци, нагледно свидетелства урокът, който преподал пред ученици притежателят на черен колан по карате Хироказу Каназава. Отначало той разбил с един удар три тухли, поставени една върху друга, а след това взел три нови тухли, сложил ги една върху друга и казал, че сега ще насочи своето „ци“ само към средната. Последвал рязък удар, съпроводен с яростен вик, и учениците видяли, че се разполовява само средната тухла.

Ци Гун

Ци Гун или no-точно Ней Гун (Вътрешно Кун фу) се практикува от китайците от хилядолетия както като средство за подобряване и поддържане на здравето, така и за развитие на по-голяма мощ в бойните изкуства и нанасяне на енергийни удари. В превод от китайски Гун означава работа, а Ци – енергията, която циркулира в тялото, така че Ци Гун означава развитие на енергийната циркулация в човешкото тяло – увеличаването й и контрола върху нея.

Въпреки че Ци Гун се практикува от много дълго време, доста хора, дори и в Китай, са объркани и поставят под съмнение възможността за вътрешно енергийно развитие и дори съществуването на Ци. Има няколко причини за това. Допреди 50 години повечето експерти по Ци Гун обучаваха само своите собствени синове или малък брой хора, на които имаха доверие, така че това знание не е било широко разпространено. Много от техниките са развити от будистки и даоски монаси, които не са разпространявали своето учение извън стените на техните манастири. понеже повечето хора са били в неведение относно Ци Гун, те суеверно са го смятали за магия. Друга причина за заблудите относно Ци Гун е, че някой хора са били обучавани с неправилни методи и поради това не са постигнали никакъв ефект, а даже са си навредили. Това довело до страх от опитите с Ци Гун, когато хората слушали за вредите от него, или пък се настройвали скептично, когато чуели за липсата на успех при други практикуващи.

Читателят би трябвало да разбере, че Ци Гун се основава на теория. Теоретичната основа – това е цялата китайска медицина, чиято история се губи назад в хилядолетията. Най-важните книги, описващи Ци и нейното действие са: „Ци Фа Лун“ (Теория за промените на Ци), която обяснява връзката между Ци и природата и „Джин Лоу Лун“ (Теория за каналите и разклоненията на Ци), която описва циркулацията на Ци в човешкото тяло (Джин означава канал, а Лоу- разклонения, които се получават от каналите). Каналът е главното, което съединява Вътрешните органи с останалата част от тялото. Тези канали често съвпадат с главните нерви или артерии, но съответствието не е пълно и изглежда, че те не са нито нерви, нито кръвоносни съдове, а просто главните пътища на Ци. Има 12 канала и два главни съда, които също се наричат канали. Около тези канали се намират „кухините“ {Cюe), наричани още акупунктурни точки, които могат да се използват за стимулиране на цялата система.

Ци Гун се базира също и на теорията за Ин u Ян, описваща връзката между взаимно допълващите се противоположности като, например, мекото и твърдото, женското и мъжкото, тъмното и светлото или бавното и бързото. Според тази теория природата се стреми да хармонизира противоположностите, така че нещата да бъдат неутрални и балансирани. Понеже хората са част от природата, те трябва да се стремят също да поддържат баланс в себе си.

В теорията за Ин/Ян е включена и теорията за петте елемента или фази: Джин (метал), Му (дърво), Шуй (вода), фо (огън) и Ту(земя), като те се различават донякъде от четирите стари европейски елемента: огън, въздух, вода и земя. Отново трябва да повторим: понеже хората са част от природата те участват във взаимодействието на елементите.

Според китайската медицина има два начина за изучаване на здравето и болестта, наречени Уай Шайн Джие По (Външен начин) и Ней Ши Кун Фу (Вътрешен начин). Уай Шайн Джие Пор е начин за разбиране на човешкото тяло чрез дисекция или чрез физическо действие върху него и наблюдаване на резултата, както е в съвременните лабораторни експерименти. В Ней Ши Кун Фу изследователят изучава чрез поглед навътре, чрез интроспекция. Той наблюдава собственото си тяло и усещания и така развива своето медицинско знание.

Западният свят е специализиран почти изключително в Уай Шайн и смята Ней Ши за „ненаучен“, въпреки че през последните години това отношение значително се промени и то повече сред обикновените хора, отколкото сред медицинските специалисти.

Първата стъпка в Ней Ши Кун фу е направена чрез наблюдение на съответствието между начина, по който хората се чувстват и промените в природата и откриване на промените в Ци. Тук „пpupодa“ означава периодичните цикли (Тян Ши) като атмосферно налягане, посока на вятъра, сезон, влажност и време на денонощието. Също се включват и географските особености (Ди Ли) като ширина, разстояние от екватора и разстояние от големите водни басейни, като океан или езеро. Тези емпирични наблюдения довели до извода, че циркулацията на Ци е свързана с природата, а също подтикнали към търсене на начини за хармонизиране на хората с промените в природата.

Освен това е наблюдавано, че Ци е тясно свързана с човешките действия (Жън Ши). Това включва връзката на Ци със звука, емоциите и храната. Тъй като потокът на Ци е контролиран от мозъка, Всяко негово емоционално безпокойство ще окаже влияние върху потока й. Обръщано е внимание и на буците, издавани от хората в различни ситуации. Например в студено време звукът Ши се комбинира с държане на крайниците близо до тялото и с дълбоко дишане, за да се подпомогне сгряването му. Болката от зарязване може да се облекчи чрез звука Шю) и духане в раната. Звукът Шю помага за спиране на кървенето и успокояване на черния дроб, а отпускането на този орган от своя страна успокоява болката. Звукът Хай се използва за увеличаване на работната сила на човека. Звукът Ха допринася за облекчаване на треската по същия начин, както дишането помага на кучето да понесе жегата. Следователно, различните звуци могат да успокоят напрежението в органите, а тъй като вътрешните органи са свързани с канали, това влияе и върху циркулацията на Ци. Връзката на Ци с храната се илюстрира с факта, че пиенето на прекалено много алкохол или употребата на голямо количество пържена храна ще внесе напрежение в черния дроб и така ще засегне циркулацията на Ци в чернодробния канал.

След дълги наблюдения хората започнали да разбират, че циркулацията на Ци е важна за здравето и започнали да търсят начини за подобряването й. Били открити методи и създадени форми, които се оказали ефективни, а това всъщност е началото на Ци Гун.

Ци Гун-Атакуване на точките

Ци-Гун се използва както като лечебна гимнастика,така и има приложение и в бойните изкуства

Китайците изучават и разбиват бойните изкуства вече повече от 4000 години. В началото те имали на разположение ограничен брой техники, използващи грубата сила. Бойното приложение на Ци започнало не по-рано от 200 г. пр.н.е., когато били добре изучени циркулацията на Ци и акупунктурата. вниманието, отделяно на този аспект на приложение, нараснало, когато в манастира Шаолин започнали да се използват упражненията Уай Дан на Да Мо през 536 г. от н.е. въпреки, че упражнението И Джин Дзин се използвало само за подобряване на здравето, монасите открили, че то значително увеличава силата и ефективността на техните мускули. Тренировките им позволили също да насочват Ци към различни части на тялото, за да могат да издържат на удари. Естествено е, че те използвали това в бойните изкуства. Изучаването на бойните изкуства било необходимост за това време, за се защитава манастирската собственост, а също така то било необходимо и при пътуване. Оттогава насам употребата на Уай Дан за укрепване на Ци и усъвършенстване на бойните изкуства била подложена на широко изследване.

След като веднъж станало ясно, че балансирания, не възпрепятстван поток на Ци е необходим за живота и благополучието, следващата стъпка била да се намерят начини за влияние върху потока на Ци на врага. Майсторите на бойните изкуства открили, че измежду всичките неколкостотин акупунктурни кухини, 108 могат лесно да се засегнат чрез удар, натиск, сграбчване или удар с крак. Удрянето по кухините с цел причиняване на смърт, загуба на съзнанието или парализа е наречено „точков удар“ или „точков натиск“. Тази техника заедно със „запечатване на дъха или вена“ се счита за висше изкуство в Кунфу.

Удрянето на противника по такъв начин, че да се причини блокиране на трахеята или спазъм на белите дробове или диафрагмата така, че той да не може да диша, се нарича „запечатване на дъха“. „Запечатване на вената“ означава удар или натиск върху кухини така, че да се блокира снабдяването на мозъка с кръв, причинявайки по този начин загуба на съзнание. Силата, необходима за поразяване на кухините, се постига от боеца чрез закаляване и трениране на ръцете и пръстите с такива методи като „желязната Пясъчна Длан“ и „Тайният Меч“. Били създадени и такива тренировъчни методи за проникване като удряне на пламъка на свещ и пляскане на парче плат.

Атакуването на точките е техника, при която практикуващият засяга циркулацията на Ци или на кръвта на противника чрез удар по дадена кухина с пръст, длан. юмрук, крак или лакът, или пък чрез сграбчване. Когато ударът върху кухината е бил ефективен могат да се случат няколко неща:

Ударът може да засегне циркулацията на Ци и да причини нарушение в действието на съответния вътрешен орган. Например, удар в подмишничната ямка, засягащ канала на сърцето, би причинил шок на сърцето по същия начин, както ударът по нерва, минаващ през лакътя, ще засегне ръката.

Ударът може да засегне както Ци-циркулацията, така и циркулацията на кръвта. Когато се нанесе удар по кухина, резултатът е спазъм на мускулите, намиращи се наоколо, което от своя страна прекъсва потока на кръвта. Ако е приложена значителна сила и е засегната артерия, тя се разкъсва, което обикновено води до смърт. Например, удар в слепоочието причинява сътресение на мозъка и разкъсва сънната артерия. Слаб удар в слепоочието води до загуба на съзнание.

Ударът може пряко да засегне вътрешен орган. Този начин на удряне се нарича още Ци Куан Да или „Удряне по органите“. Например, удар в слънчевия сплит шокира сърцето и може да причини смърт. Удар в черния дроб причинява спазъм на мускулите наоколо и води до увреждането му. При приложена голяма сила той се разкъсва. Черният дроб и бъбреците са особено чувствителни към подобни атаки.

При редица кухини ударът върху тях не води до видими наранявания. Всъщност, ударът причинява застой на Ци в областта и след известно време – месец, два или даже година, човек се разболява или умира. Например, удари в кухините разположени на гръбначния стълб общо взето не показват ефект, който обаче се проявява доста по-късно. От анатомията и акупунктурата е известно, че гръбначният стълб е ствола на тялото за нервната система и главния проводник на Ци. Ако се наранят кухините разположени в областта на гръбнака, то потока на Ци към органа свързан с тази област отслабва, което довежда в крайна сметка до нарушения в действието му.

Има редица кухини, които при удар временно изваждат от строя противника. Например, удар в кухината Тянцзун върху рамото води до парализа на рамото и ръката. Друг пример, известен на всеки е вдлъбнатината на лакътя или кухината Шаохай.

Последния вид точков удар причинява зашеметяване на противника, води до замайването му или дотам, че той да не може да се държи на краката си.

Акупунктурните меридиани

Още в древността било забелязано, че по тялото на болен при натиск някои участъци са болезнени.Въздействието върху тези точки(като натиск, убождане, обгаряне, масаж) подобрявало състоянието на болния и той оздравявал.Според древните лекари убождането на тези места, наречени „жизнени точки“, отваря път на болестта да излезе от организма, а обгарянето я убива.

По-късно било открито, че те са разположени в определен ред-по линии, наречени меридиани или канали(на китайски 经络).След това била установена връзката на тези точки и канали с вътрешните органи.Първо каналите били десет, те съответствали на петте органа Джан и петте органа Фу, както и на петте първоелемента.По-късно било установено, че не всички функции на организма могат да бъдат свързани с тези десет органа.Така се появили в теорията меридинът троен нагревател и меридианът на перикарда, които обединяват функциите на целия организъм.

Днес Източната медицина разглежда 12 системи в организма, които изпълняват 12 основни физиологически функции, които наричат меридиани.

Всеки меридиан носи името на органа, който определя неговата функция.Според теорията за Ин-Ян меридианите образуват 6 двойки.Така съществуват 6 ински и 6 янски меридиана.

Инските меридиани съответстват на органите, които набавят, съхраняват и обработват веществата и енергията в организма.Това са белите дробове, далака, сърцето, бъбреците перикарда и черния дроб.

Янските меридиани съответстват на кухите органи, чиято функция е свързана с обмяната на веществата и отделянето.Това са дебелото черво, стомаха, тънкото черво, пикочния мехур, тройният нагревател и жлъчката.

Терминът „меридиан“ означава маршрут или канал.Те представляват „тръбопровода“, по който тече енергията Ци и образуват линии, които минават по цялото тяло на човека, съединяват различните му части и го превръщат в едно органично цяло. Тези канали не са нито кръвоносни съдове, нито нерви.В тази специфична система в човешкото тяло, каналите съединяват повърхността на тялото с вътрешността и горната част с долната както и всички плътни и кухи органи.Каналите, които се съединяват с кухите органи Ян,минават по външната част на тялото и се наричат Ян-ски канали.Каналите, които се съединяват с плътните органи Ин, минават по вътрешната част на тялото и се наричат Ин-ски канали.

Системата от меридиани се състои от главни меридиани и странични.Те са разпределени по цялото тяло и представляват пътя, по който се движат енергията Ци, кръвта и соковете в тялото.

Понятието „кръв“ в китайската медицина е почти идентично с това в западната.

Кръвта, това е субстанцията, която поддържа функциите и живота на организма.Движението на кръвта се осъществява за сметка на енергията Ци и на сърцето.

Соковете в тялото това са всички нормални течности в организма, жлъчните сокове, сълзите, потта и т.н.

Образуването на течностите, тяхното транспортиране и отделяне е сложен процес, който зависи от добрата работа на много от органите.

Кръвта и течностите изпълняват сходни функции, свързани с подхранването и овлажняването на организма.Те имат един и същ източник-преработената храна.При голяма загуба на кръв се наблюдава недостиг на течности, а при голяма загуба на течности възниква „сухост“ в кръвта.

Ци, кръвта и течностите са взаимозависими и функционално свързани помежду си.

Китайската медицина разглежда 12 класически меридиана, 8 необичайни или чудесни и странични канала.

Нека сега да разгледаме характеристиките на всеки от 12-те основни меридиана:

1. Меридиан на белите дробове

Меридианът на белите дробове контролира нивото на обмяната на веществата и дишането.Патологическото изменение в белите дробове влияе на функционалното състояние на кожата, косата и потните жлези(тяхното добро състояние до голяма степен зависи от нормалното функциониране на системата на белите дробове).Меридианът контролира носоглътката, гръкляна, сливиците, трахеята и бронхиите,чиито функции са взаимно свързани.

Въздействието по меридиана на белите дробове лекува болести на носоглътката, трахеята, бронхиите, белите дробове, заболявания на лицето,болки в горните крайници, екземи, алергични обриви и др. кожни заболявания.

2. Меридиан на дебелото черво

Основната му функция е да отделя навън отпадъците.Образува двойка с меридиана на белите дробове и е тясно свързан с него.Така застоя в дебелото черво често се свързва с чувство на стягане в гърдите и дискомфорт.Освен това тези два органа- белите дробове и дебелото черво-са пряко свързани с външната среда.

По този меридиан могат да се лекуват заболявания на дебелото черво и стомаха, както и заболявания на белите дробове, хипертония, болести на сърцето, болки в областта на устата(зъби,сливици, език) и области на лицето(уши, нос).

3. Меридиана на стомаха

Основната му функция е приемът и обработката на храната.Стомахът и далакът са тясно свързани.Меридианът на стомаха оказва влияние на вътрешните органи като цяло и особено на стомаха като контролира неговата секреция.Стомахът като орган се явява център на енергийната система на човека, който получава енергия от храната и я разпределя по целия организъм.От неговото състояние зависи жизненият тонус и здравето на останалите органи.В меридиана на стомаха се образува защитната енергия, която предпазва организма на човека от външни въздействия.

Лечебният ефект при въздействие на точките по меридиана зависи от мястото, където са разположени.Точките, които се намират на главата, нормализират кръвообращението на органите на чувствата и устната кухина, лекуват невралгия и спазми на мускулите на лицето.Точките по меридиана на стомаха, разположени на врата въздействат на гърлото и горните дихателни пътища, а тези в областта на гръдния кош въздействат на белите дробове и бронхиите.Точките в областта на гърдите и стомаха лекуват гастрит и ентерит.А точките разположени по краката лекуват не само нарушения в кръвообращението на краката, но и в областта на шията и главата(главобол и заболявания на очите).

4. Меридиан на далака

Меридианът на далака контролира предвижването и смилането на храната в червата и стомаха, така също и всмукването на хранителните вещества.Ако тези функции са нарушени възниква подуване на стомаха,диспепсия, което води до понижаване на общия тонус и атрофия на скелетната мускулатура.В далака се образува глобални, който влияе на общия тонус,интелекта, мислите, въображението.Въздействието върху точките по меридиана на далака регулира и управлява състава и очистването на кръвта, активно участва в образуването на кръвта, оказва влияние на системата на кръвообращение,регулира водния обмен в организма.Нарушаването на функцията на далака може да доведе до появата на отоци.

Въздействието по меридиана на далака се препоръчва при следоперативни отоци в белите дробове, както и след операция на стомашната кухина.Далака заедно с черния дроб е отговорен за състоянието на мускулите.

5. Меридиан на сърцето

Меридианът на сърцето определя функционалното състояние на сърцето и системата на кръвообращение.Под негов контрол се намират съзнанието, умствената активност, усещанията и емоциите.Докато сърцето на човек е здраво, той е бодър и жизнерадостен.Влошаването на работата му води до раздразнителност, вялост, слаба активност, нерешителност, различни страхове, възниква състояние на тревога и тъга.

Въздействието по точките на меридиана на сърцето лекуват емоционално-стресови нарушения, неврози, депресии, припадък, световъртеж, функционални нарушения на сърдечно-съдовата система, премахва чувства като страх, тревога и тъга.Въздействието по меридиана на сърцето води до успокояване на сърцето и подобряване на душевното състояние.

6. Меридиан на тънкото черво

Функцията на този меридиан е да приема преработената храна от стомаха и да всмуква хранителните вещества и течности.Меридианът на тънкото черво и на сърцето образуват Ин-Ян двойка.Заболяването на сърцето поразява и тънките черва.Затова е необходимо да се лекуват и двата меридиана.Например въздействието върху меридиана на тънкото черво е ефективно и за сърцето. Тясната връзка с меридиана на сърцето обяснява защо е ефективно въздействието върху меридиана на тънкото черво при състояние на възбуда,свързано с нервната система.

Лявото разклонение на меридиана на тънкото черво въздейства на тънките черва, а дясното-допълнително и на 12-етопръстника.Локалното въздействие по меридиана е ефективно при главоболие, болки в задната част на шията,в раменете и лактите, а също и при шум в ушите,предизвикан от патология на вътрешното ухо.

7. Меридиан на пикочния мехур

Меридианът на пикочния мехур регулира дейността на бъбреците и контролира изпускането на урина.Въздействието върху него е активно при болезнени и спастични състояния(главоболие, лумбаго, конвулсии на мускулите).

Точките по този меридиан лекуват хронични кожни заболявания(екземи, дерматити), нарушения на централната нервна система(главния и гръбначния мозък), радикулит, главоболие,нарушения в кръвообращението в мозъка,болки в областта на шията, гърба, кръста и мускулите на краката.Въздействието върху точките „на съгласието“, разположени по протежението на гръбначния стълб, оказват регулиращо влияние върху всеки орган.

8. Меридиан на бъбреците

В древните трактатите се отделя важно внимание на бъбреците.Меридианът на бъбреците е „хранилище“ на „първичната енергия“, която определя енергийните запаси на организма.Счита се, че човек получава тази енергия в момента на раждането си и от нейните запаси зависи резервът от жизнени сили.Така меридианът на бъбреците съдържа подхранващи вещества, които са основна база за активността на вътрешните органи и системи, а от самата енергия на бъбреците зависят растежа, развитието и размножаването.

След продължително заболяване и сериозна операция болните често се оплакват от появата на раздразнителност, неприятни зрителни усещания, безсъние, изпотяване нощем и т.н.Това е следствие от недостиг на енергия в бъбреците.Бъбреците са коренът на живота.Те контролират също и костната тъкан, функцията на костния мозък, растежа, развитието и възстановяването на костите.

Бъбреците контролират и течностите в тялото и при неизправност в дейността им се получават отоци, невъзможност за задържане на урината и т.н.Бъбреците държат под свой контрол черти на характера като решителност и воля, а така също и половата активност.При патология на бъбреците половата активност рязко спада.При понижаване на слуха, шум в ушите, глухота, съчетана със слабост, оздравяването настъпва едва след укрепването на бъбреците.

Въздействието по меридиана на бъбреците лекува застои в гръдния кош при бронхиална астма, състояния подобни на гръдна жаба, менструални нарушения и патология на половата система,състояния на хипертония и хипотония. Долните точки по меридиана са ефективни при неврастения и епилепсия.

9. Меридиан на перикарда

Основната му функция е да защитава сърцето и да му оказва допълнителна помощ.Физиологическите функции и патологията на перикарда влияят на сърцето.Меридианът не е свързан с някакъв орган, а се явява представител на функционален кръг и въздействието му върху някои органи е сходно с това на меридиана на сърцето. На меридианът на перикарда има по-широк диапазон от влияние върху кръвообращението.Оказва преимуществено влияние и на парасимпатиковата нервна система.В тази връзка въздействието по този меридиан се използва при застои, недостатъчност в кръвообращението, нарушение на кръвообращението в гръдната и стомашна кухини и в половата система.Понякога наричат този меридиан сърдечно-съдово-полов.

Меридианът влияе на общата маса на циркулиращата кръв и обмена на веществата, а също и на органите с вътрешна секреция.

10. Меридиан на тройния нагревател

Този меридиан не е свързан с конкретен орган.Това е една цялостна функционална система, която включва в себе си три кухини, като три функционални единици.Горната част включва туловището и гръдния кош до диафрагмата(системите на дишане и кръвообращение),средната-от диафрагмата до пъпа,органите на храносмилането, стомаха и далака.

Долната част обхваща пространството под пъпа, бъбреците, пикочния мехур и половите органи.

Меридианът контролира и регулира различни процеси и функции на вътрешните органи, отнасящи се към Ян,и образува Ин-Янкса двойка с меридиана на перикарда, който е представен със същите функционални кръгове, но с преобладаващ Ин характер.Меридианът на тройния нагревател за разлика от меридиана на перикарда,влияе на спастичните и болезнени синдроми.Той прави кръг около ушите, областта на очите и лицето,което позволява да се въздейства върху него при проблеми със слуха, болки в очите или зъбобол.Точките на ръцете и в областите на раменете са ефективни при заболявания на крайниците.

Докато меридианът на перикарда влияе при психически нарушения и има връзка с вътрешната секреция, то меридианът на тройния нагревател влияе повече при състояние на повишена възбуда, регулира симпатиковата нервна система.Въздействието по този меридиан способства за отстраняване на прекаленото напрежение на волята и интелекта, при състояния на силна възбуда и при склероза на съдовете.

11. Меридиан на жлъчката

Намира се в тясна връзка с меридиана на бъбреците.Тяхното функциониране е взаимно свързано.Меридианът се използва при различни болезнени състояния.Въздействието по него лекува мигрени, болки по лицето, някои възпалителни процеси в ушите, междуребрена невралгия,лумбаго,ишиас, артрит, заболявания на жлъчката.

12. Меридиан на черния дроб

Черният дроб притежава функцията да подсилва организма.Той заема водещо място в осигуряването на обмяната на веществата, явявайки се „биохимическа лаборатория“ на организма.Правилният обмен на веществата способства за растежа и постоянното самообновяване на организма.Черният дроб е кръвното депо на организма,което съхранява и регулира количеството на кръвта, регулира състава на кръвта, кръвообраащението, изработва биологически активни вещества.Силният гняв наранява черния дроб.При това се отделя голямо количество адреналин в кръвта, което е съпроводено с изхвърлянето на кръв от кръвното депо.В резултат се нарушава функцията за съхраняване на кръв в черния дроб, затова въздействието по точките на този меридиан е ефективно при кръвотечения в матката.От друга страна при заболяване на черния дроб е характерна появата на гневна раздразнителност.Цял ред мозъчни заболявания също са свързани със заболяване на черния дроб.

Опорно-двигателния апарат също се намира под ръководството на черния дроб.Черният дроб контролира мускулите и сухожилията.При поразяването му могат да се появят мускулни заболявания като спазми и др.

Очите са огледало на черния дроб.Заболяването на черния дроб е съпроводено с изменения на склерата, почервеняване на очите, влошаване на зрението.Почервеняването на очите означава, че в черния дроб има огън, който трябва да бъде потушен.

Върху меридиана на черния дроб се въздейства при увеличение на черния дроб, жълтеница,повръщане, влошаване на зрението, световъртеж, избухливост, при главоболия от различен характер, мигрена, при различни заболявания на половите органи.

Дванайсетте основни меридиана се преливат един в друг и образуват затворен кръг, който обхваща цялото тяло. Кръговратът на енергията по 12-те меридиана обхваща целия организъм и се осъществява по определени закони като на всеки участък има строго определено съотношение между кръвта и енергията.Когато съотношението между кръвта и енергията в меридианите не съответства на нормалното,там където е много кръвта и малко енергията, трябва да се разсейва само кръвта и да се запазва енергията, а там където е много енергията и малко кръвта-да се прави обратното.

Болестите, които възникват от вътрешни или външни болестотворни фактори, и свързаните с това нарушения в циркулацията на енергията предизвикват патологията в състоянието на меридианите и съответстващите им органи.Това състояние се проявява в повишена болезненост в активните точки по меридиана.Въздействието върху тях оказва лечебен ефект.Нарушението на циркулацията на енергията по меридианите се отразява на състоянието на съответстващите им органи.По такъв начин по състоянието на органите и системите може да се съди за състоянието на меридианите и обратно.

И накрая нека направим едно обобщение.Меридианите изпълняват следните функции:управляват потока на кръвта и жизнената енергия Ци,поддържат хармонията и баланса между Ин и Ян.Те предават енергията от вътрешността към повърхността на тялото, благодарение на което вътрешните сигнали за нарушение достигат до повърхността.

В трактата „Нейдзин“ за меридианите се казва следното:“Предназначението на меридианите е в това, че от една страна те отразяват нормалната физиологическа функция и патологическите изменения в организма, а от друга по тях може да се съди за жизнените способности, да се определя всяка болест, да се нормализира съотношението между пълнота и пустота, да се използват като ръководство в лечебната практика, затова не може да не се познават меридианите.“

Трудно е да си представим нещо толкова абстрактно като системата от меридиани, но тяхното съществуване е безспорно.

Функции на акупунктурните точки

Първа функция:
Акупунктурните Точки са ретланслатори на иформационната енергия (информацията е енергия). Това е много главна тяхна функция. Те са невероятно фини мембрани, точките са миниатюрни центрове, свързващи външната природа с вътрешната. Акупунктурните точки са много чувствителни, по-чувствителни са дори и от мембраните на клетките. Хващатат и най-малките промени в природата, отчитат дори промяна на температурата, както в човека така и в околната среда. Отчитат още скоростта на теченията във въздуха, влажността и т.н. Тези информации не са дори на молекулярно ниво, а на енергийно/квантово/. После Акупунктурните точки предават тази информация към другите съответни точки. Това са много фини структури, имащи времево – пространствени изменения.
Точките улавят информацията с горната си част, намираща се на повърхността на тялото т.е.върху кожата. След това тази информация се пренася към по-вътрешната й част – към мускули, кости и т.н. Вътрешната част на точките обслужва организма.
Акупунктурните точки са биологични компютри. Превеждат информацията на биологичен компютърен език, за да може да бъде реазбрана от органите на тялото. Така информацията се трансформира в други единици на енегията. Това е принцип на действие на всички Акупунктурни точки. Благодарение на бързия превод на информацията, организмът реагира бързо. Тази информация не е на ниво съзнание, а на ниво Енергия и подсъзнание. Целият този процес се извършва независимо дали нашето съзнание участва или не.

Втора функция:
Отнася се до стабилността на организма. Акупунктурните точки спомагат той да се адаптира и устоява на всички промени. Те въздействат още на психика, опитности, съзнание и на всеки орган поотделно.

Трета функция:
Отнася се до улавяне на вътрешните и външните причини водещи до нарушаване на баланса в организма. Акупунктурните точки улавят тази информация и я предават по-нататък по меридианите, а от там тя отива към клетките. Акупунктурните точки и меридианите са израз на нашата енергия Чи. Това обаче не означава, че от енергийна гледна точка, това за нас е непроменлива величина. Напротив, непрекъснато енергията има спадове и покачвания. Има хармония и дисхармония. Няма постоянни величини, има постоянни промени.

Акупунктурата

Акупунктурата е рефлексогенен метод на лечение – чрез повърхностно въздействие се постига ефект в дълбочина.

“Основното, което трябва да се знае за акупунктурата, е, че тя се опитва до голяма степен да мобилизира собствените сили на организма, за да може сам да се бори със заболяването.Именно затова е по-добре лечението с акупунктура да започне още в началото на заболяването. Колкото по-рано започне пациентът, толкова по-добър ще е ефектът. В някои случаи, когато започнете по-късно, могат да бъдат лекувани само симптомите (болки, спазми, световъртеж), а самото заболяване да не се повлияе.

Чрез класическата акупунктура могат да се лекуват много неща – различни артрозни заболявания (при тях лечението има предимно симптоматичен ефект – облекчаване на болките, раздвижване на ставите), заболявания на опорно-двигателния апарат, дископатия със или без радикулит, заболявания на меките тъкани, заболявания на периферната нервна система, болестни състояния на вегетативната нервна система – мигрени, неврози, нарушен психоемоционален тонус, стомашно чревни заболявания – гастрити, язви, спазми на пилора – (поради повишена нервна възбудимост).

При ракови заболявания (както и след лечение на ракови заболявания с други методи) акупунктурата може да бъде съпътстваща терапия за подобряване на общото състояние на пациента, за облекчаване на болката и за стимулиране на собствените защитни сили на организма.

Акупунктурата може да се прилага и като превантивно и профилактично лечение на много заболявания, особено при хора, които са с понижена имунна защита. Използвана за профилактика и превенция, акупунктурата има за цел да засили и укрепи имунната система. Този метод винаги помага за намаляване на болката и за намаляване на общото напрежение на организма.

Акупунктурата има доказан много добър ефект при алергични състояния, сенни хреми и бронхиална астма. При този род заболявания тя може да помогне както за излекуването им, така и да бъде като превантивна мярка. Когато се прави превенция с акупунктура на алергични заболявания, е хубаво това да става преди началото на сезона на алергиите.

По-добре е акупунктурата да се прилага като самостоятелно лечение, за да се види чистият ефект от нея. Разбира се, тя може да бъде в комплексното лечение на много заболявания, за да се акумулира полезният ефект от няколко вида лечение.

Прилагано от квалифицирано медицинско лице, лечението с акупунктура, ако не помогне, то със сигурност няма и да навреди. “От акупунктурата няма странични отрицателни ефекти. Въпреки това тя не я използва като метод за лечение при малки деца и възрастни хора, при много изтощени пациенти и при страдащи от тежки заболявания на сърдечно-съдовата система.

Дълготраен ефект

Средната продължителност на един курс на лечение с акупунктура е от 10 до 12 дни. Практиката е през този период всеки ден да се прави сеанс, като продължителността е 20 минути (толкова остават върху тялото поставените на определените точки игли).

Независимо за лечението на какво заболяване се използва акупунктурата, винаги е препоръчително да се правят по няколко курса на лечение. По-дълготрайното влияние означава по-дълготраен ефект. Класическият модел е да се направят три курса – първият курс е за овладяване на симптомите, а вторият и третият – за затвърждаване на ефекта. Разстоянието между първия и втория курс е 15 дни, а между втория и третия – един месец.

Точките

Точките, на които се поставят иглите за акупунктура, са разположени върху 12 чифтни меридиана и две, които разделят тялото на две половини. Всеки меридиан има определена, по-обща функция. Върху тях са разположени над 670 точки. Чрез всяка една се оказва определено въздействие.При различните заболявания се засягат определени точки, които се провокират с убождането, за да се помогне на организма да реагира