Закон за най-малкото усилие

Този закон се базира
на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е
принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.
Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят.Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата и е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.
Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече“. В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Което означава, че е достатъчно само да се появи някаква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме „чудо“, всъщност е проявление на закона за най-малкото усилие.
Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление, спонтанно. Той е нелинеарен; той е интуитивен, холистичен и стимулиращ. И когато сте в хармония с природата, когато сте опознали добре истинската си същност, вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-малкото усилие.
Най-малко усилия се изразходват, когато действията ви са мотивирани от любов, защото природата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над други хора, вие пилеете енергия. Когато се стремите към пари или власт, за да задоволите собственото си его, вие хабите енергия, тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в момента. Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви. Но когато действията ви са мотивирани от любов, вашата енергия се умножава и натрупва и акумулираната излишна енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което же- лаете, включително неограничено богатство.
Мислете за своето тяло като за уред за регулиране на енергията: то генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно да генерирате, натрупвате и изразходвате енергия, вие ще сте в състояние да създадете произволно голямо богатство. Вниманието към егото консумира най-голямо количество енергия. Когато вътрешният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или към одобрението на другите, вие прахосвате енергия.Ако тази енергия бъде освободена, тя може отново да бъде канализирана и използвана за съз-даването на всичко, каквото поискате. Ако вътрешният ви ориентир е вашият дух, ако сте неуязвими за критиките и не се боите от никакви предизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на благоденствието и еволюцията. В „Изкуството да мечтаеш“ Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда: „…повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото… Ако бяхме готови да загубим част от тези
позиции, щяха да ни се случат две изключителни неща. Първо, бихме освободили енергията си от усилията за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си
осигурили достатъчно енергия, за да… добием представа за действителното величие на Вселената.“

 

За да видите и старите коментари по-доло натиснете бутона Sort by в дясно и го настройте на Oldest .