Тиен-Сюъ

Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки:

Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
Енергийно въздействие чрез „докосване“.
Въздействие от разстояние („чудесен меч“).
За да се получи максимален резултат с минимум усилия („докосване“) са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на „отровната ръка“ обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.

Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като „Секундата на смъртта“, „Люлеещия се пунш“, „Целувката на Дракона“, „Драконов нокът“, „Сочеща ръка“, техники спиращи кръвообращението и др. причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта!…
Една особеност на „отровната ръка“ са пръстовите промушващи техники („пръстов цан“, „мистична ръка-меч“, „безсмъртния мъж сочи пътя“), които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника.
Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.
Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга „Бубиши“ от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.
За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.
След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. „тъмна страна на силата“, изкуство известно също като Тиен-Сюъ („посочване на гроба“). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства.
Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати „Су Вен“ и „Ней Дзин“, за които се твърди, че са писани от митичния жълт император – Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др.

За да стане човек майстор по Дим-Мак, било необходимо да владее до съвършенство енергията на своя организъм, да умее да управлява жизнената (психическа) енергия – т. нар. „ци“ (наричана още ки, прана, ла и т.н. С помощта на вътрешната енергия може да се убие с поглед диво животно или човек. Тази енергия задължително се използва и в бойната практика. Майсторът мобилизира ци, концентрира я и при докосване тя се прехвърля в тялото на противника. Такъв енергийно наситен удар е много по-опасен от обикновения.

Ако в организма се наруши потока ци, а това може да се случи и след въздействието на майсторът по Дим-Мак, се получава разбалансиране на енергийното поле на човека, в резултат на което настъпва болестта.

За това какво значение в бойните изкуства има енергията ци, нагледно свидетелства урокът, който преподал пред ученици притежателят на черен колан по карате Хироказу Каназава. Отначало той разбил с един удар три тухли, поставени една върху друга, а след това взел три нови тухли, сложил ги една върху друга и казал, че сега ще насочи своето „ци“ само към средната. Последвал рязък удар, съпроводен с яростен вик, и учениците видяли, че се разполовява само средната тухла.