Тишина и покой

Покоят е вашата истинска същност.

Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли. Без това съзнание не би имало възприятие, нито мисъл, нито свят нито себеусещане.Вие сте това съзнание, приело формата на човек.

Когато загубите връзка с вътрешния покой, губите връзка със себе си. Когато загубите връзка със себе си, изгубвате себе си в света.

Вашето най-съкровено себеусещане, усещането за това кои сте, е неделимо от покоя. То е онова АЗ СЪМ, което е по-дълбоко от името ,тялото и формата.

Еквивалентът на външния шум е вътрешният шум на мисленето. Еквивалентът на външната тишина е вътрешният покой.

Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете и се заслушайте в нея. Обърнете й внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой, защото само чрез покоя можете да усетите тишината.

Ще видите, че в момента, в който забелязвате тишината наоколо, вие не мислите. Съзнавате, но не мислите.

Когато осъзнаете тишината, веднага настъпва състоянието на спокойна вътрешна будност. Вие сте в настоящето. Освободили сте се от вътрешния шум.

Погледнете или си представете някое дърво, цвете, растение. Нека съзнанието ви се спре върху него. Вижте колко е спокойно, колко е тихо. Позволете на природата да ви научи на покой,усетете я.

Когато се вглеждате в дърво и възприемате неговия покой, във вас самите настъпва мир. Свързвате се с него на много дълбоко ниво. Чувствате се едно с това, което възприемате в покоя и чрез него. Усещането за единство с всички неща в природата е любов.

Тишината помага, но не ви е необходима, за да намерите покоя. Дори при наличието на шум можете да съзнавате покоя зад шума, да съзнавате пространството, където възниква шумът. Това е вътрешното пространство на чистото осъзнаване, самото съзнание. Можете да съзнавате съзнанието като фон на всички ваши възприятия, на цялото ви мислене. Осъзнаването на съзнанието означава възникване на вътрешен покой.

Всеки шум, който ви дразни, може да ви помогне точно толкова, колкото и тишината. Как? Като се откажете от вътрешната си съпротива срещу шума, като го оставите да бъде такъв, какъвто е – това приемане също ви отвежда в царството на вътрешния мир, наречено покой.

Когато приемате дълбоко момента такъв, какъвто е – в каквато и форма да се проявява -вие сте в покой, вие сте в мир.

Обърнете внимание на празнотата – празнотата между две мисли, краткото късче тишина между думите в разговора, между нотите на пианото или флейтата, празнотата между вдишването и издишването.

Когато обръщате внимание на тези промеждутъци, съзнаването на „нещо” се превръща… просто в съзнание. Лишеното от форма измерение на чистото съзнание възниква някъде дълбоко във вас и замества отъждествяването с формата.

Истинският интелект действа тихо. Покоят е мястото, където се раждат творческата способност и решенията на проблемите.

Дали покоят е просто отсъствие на шум и съдържание? Не, той е самият интелект -скритото съзнание, от което се ражда всяка форма. А как това може да бъде отделно от вас? формата, която си мислите, че сте, е възникнала от това съзнание и се поддържа от него.

То е същността на всички галактики и на всяко стръкче трева, на всички цветя, дървета, птици и всички други форми.

Покоят е единственото нещо на този свят, което няма форма. Но пък от друга страна, то не е точно нещо и не е от този свят.

Когато се загледате в дърво или в човек в състояние на покой, кой гледа? Нещо по-дълбоко от човек. Съзнанието гледа своето творение.

Нужно ли ви е повече знание? Дали повечето информация ще спаси света? Или по-бързите компютри, повечето научни и интелектуални анализи? Не е ли мъдростта това, от което човечеството най-много се нуждае сега?

Но какво е мъдростта и къде да я намерим? Мъдростта идва със способността за покой. Просто гледайте, просто слушайте. Не е нужно нищо повече. Когато сте в покой и гледате и слушате, тогава се задейства отвъдпонятийният интелект във вас. Позволете на покоя да направлява думите и действията ви.

На мен лично ми помага мисълта за смърта.Каквито и проблеми да има човек,и ако осъзнае без страх и се потопи в реалноста че все някой ден ще умре,всичко се изчиства ,дребнавщина ,его, проблеми и др.И осъзнаваш че всичко в което си вярвал и си се борил е една безсмислиц акоято не си струва труда и напъна .И какво става, живота е едно чакане на смърта и почти нищо материално няма смисъл през този поглед,остава ни да се молим да има задгробен живот и да инвестираме усилията си във духовното си усъвършенстване за по-добър живот отвъд.Но все пак не трябва и да забравяме че живеем и в материален свят и че имаме нужда и от материални средства,според мен човек трябва да намери баланса между двете и още по-важното:да е удовлетворен от себе си и постиженията си.